Шепоти

16 dic 2010, 14:37

Poesía » Otra

510 0 2

Шепоти

Разбирам, така е…

Не искаш никой да знае

какво се случва със теб.

Страхове, победи, омрази

стържат душата ти…

До тях питанки мъдрят

„а после”,

„докога”,

„накъде”…

По паважа на болката

нощем

разкъсваш от ярост съня.

Съвестта ти боде…

Бавно се съмва. Отчаяно.

А утрото плаче,

в порцелан от разлято кафе.

… Знам какво ще се случи…

В страхове, победи,

в дребнави омрази

ще нареждаш света,

губейки себе си.

Между другото –

погребваш и малкото

обич в душата останала,

паднал

пред егото на колене…

Разбирам… повярвай,

така е…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.