3 sept 2024, 6:21

Шепотът на неказаното

791 1 0

Смея ли да ти кажа

как всяка нощ шептя името ти,  

как говоря на цветята за теб  

и че всеки ден  

е безкрайно дълъг,  

когато те няма.  

Смея ли да ти кажа  

как разказвам  

на морето приказки  

за неизживяната ни любов  

и как в ума си нощем  

рисувам картини  

с пръсти нежно  

по гърба ти.  

Смея ли да ти кажа  

как звездите тихо питам  

дали те виждат,  

дали те пазят  

в безкрайната си светлина.  

Как във вятъра  

промъквам своя шепот  

и се моля  

да те докосне,  

за да ти напомни  

за мен.  

Смея ли да ти кажа,  

че всеки залез  

е писмо до теб,  

в което пише  

колко ми липсваш  

и как те чакам в изгрева  

на утрото,  

за да споделим една мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Stela Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....