3 sept 2024, 6:21

Шепотът на неказаното

786 1 0

Смея ли да ти кажа

как всяка нощ шептя името ти,  

как говоря на цветята за теб  

и че всеки ден  

е безкрайно дълъг,  

когато те няма.  

Смея ли да ти кажа  

как разказвам  

на морето приказки  

за неизживяната ни любов  

и как в ума си нощем  

рисувам картини  

с пръсти нежно  

по гърба ти.  

Смея ли да ти кажа  

как звездите тихо питам  

дали те виждат,  

дали те пазят  

в безкрайната си светлина.  

Как във вятъра  

промъквам своя шепот  

и се моля  

да те докосне,  

за да ти напомни  

за мен.  

Смея ли да ти кажа,  

че всеки залез  

е писмо до теб,  

в което пише  

колко ми липсваш  

и как те чакам в изгрева  

на утрото,  

за да споделим една мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Stela Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...