Смея ли да ти кажа

как всяка нощ шептя името ти,  

как говоря на цветята за теб  

и че всеки ден  

е безкрайно дълъг,  

когато те няма.  

Смея ли да ти кажа  

как разказвам  

на морето приказки  

за неизживяната ни любов  

и как в ума си нощем  

рисувам картини  

с пръсти нежно  

по гърба ти.  

Смея ли да ти кажа  

как звездите тихо питам  

дали те виждат,  

дали те пазят  

в безкрайната си светлина.  

Как във вятъра  

промъквам своя шепот  

и се моля  

да те докосне,  

за да ти напомни  

за мен.  

Смея ли да ти кажа,  

че всеки залез  

е писмо до теб,  

в което пише  

колко ми липсваш  

и как те чакам в изгрева  

на утрото,  

за да споделим една мечта.