3 сент. 2024 г., 06:21

Шепотът на неказаното

790 1 0

Смея ли да ти кажа

как всяка нощ шептя името ти,  

как говоря на цветята за теб  

и че всеки ден  

е безкрайно дълъг,  

когато те няма.  

Смея ли да ти кажа  

как разказвам  

на морето приказки  

за неизживяната ни любов  

и как в ума си нощем  

рисувам картини  

с пръсти нежно  

по гърба ти.  

Смея ли да ти кажа  

как звездите тихо питам  

дали те виждат,  

дали те пазят  

в безкрайната си светлина.  

Как във вятъра  

промъквам своя шепот  

и се моля  

да те докосне,  

за да ти напомни  

за мен.  

Смея ли да ти кажа,  

че всеки залез  

е писмо до теб,  

в което пише  

колко ми липсваш  

и как те чакам в изгрева  

на утрото,  

за да споделим една мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stela Ivanova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...