3.09.2024 г., 6:21

Шепотът на неказаното

789 1 0

Смея ли да ти кажа

как всяка нощ шептя името ти,  

как говоря на цветята за теб  

и че всеки ден  

е безкрайно дълъг,  

когато те няма.  

Смея ли да ти кажа  

как разказвам  

на морето приказки  

за неизживяната ни любов  

и как в ума си нощем  

рисувам картини  

с пръсти нежно  

по гърба ти.  

Смея ли да ти кажа  

как звездите тихо питам  

дали те виждат,  

дали те пазят  

в безкрайната си светлина.  

Как във вятъра  

промъквам своя шепот  

и се моля  

да те докосне,  

за да ти напомни  

за мен.  

Смея ли да ти кажа,  

че всеки залез  

е писмо до теб,  

в което пише  

колко ми липсваш  

и как те чакам в изгрева  

на утрото,  

за да споделим една мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stela Ivanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...