Шепти тишината
Шепти тишината
Слънцето е спряло и не грее
една любов изпепелена немее
притихва природата при чувства свети
песните галят нежно, но вече изпети.
Самотна луната изгубила звездите
очите без радост, тъжно леят сълзите.
В мрака изнизва се полека младостта
останала без вяра и без радостта.
Нощта в своята тишина шепти
сърцето не спи, но от обич тупти
вятърът сам си духа и танцува
душата от любов за мига бленува.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados
