Шепти тишината
Шепти тишината
Слънцето е спряло и не грее
една любов изпепелена немее
притихва природата при чувства свети
песните галят нежно, но вече изпети.
Самотна луната изгубила звездите
очите без радост, тъжно леят сълзите.
В мрака изнизва се полека младостта
останала без вяра и без радостта.
Нощта в своята тишина шепти
сърцето не спи, но от обич тупти
вятърът сам си духа и танцува
душата от любов за мига бленува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
