17 may 2006, 1:30

Шест думи пълни с любов

  Poesía
1.2K 0 3
На кея самотен,
врязан в морето,
малко момиче седи.
То плаче от болка
гореща и тежка,
то плаче за свидни мечти.
Сърцето й малко,
за обич копняло,
се пръсна във всички страни.
Лъжата голяма
почерни душата,
забули я в черен воал.
Ръката й бледа,
от нежност лишена,
е протегната сама във ноща.
Тя маха за сбогом
на тебе, моряко,
отплавал в океана голям.
А сълзите се стичат
и падат в морето,
огрято от пълна луна.
Погледна луната,
самотна и кръгла
и шепне шест думи, пълни с лубов:
"Върни се отново,
моряко, при мене!"
и тръгна по кея широк.
А днес още щом
вятър задуха,
аз чувам самотния стон.
Той нашепва за спомен
на обич голяма
и за шест думи, пълни с любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...