Шест думи пълни с любов
На кея самотен,
врязан в морето,
малко момиче седи.
То плаче от болка
гореща и тежка,
то плаче за свидни мечти.
Сърцето й малко,
за обич копняло,
се пръсна във всички страни.
Лъжата голяма
почерни душата,
забули я в черен воал.
Ръката й бледа,
от нежност лишена,
е протегната сама във ноща.
Тя маха за сбогом
на тебе, моряко,
отплавал в океана голям.
А сълзите се стичат
и падат в морето,
огрято от пълна луна.
Погледна луната,
самотна и кръгла
и шепне шест думи, пълни с лубов:
"Върни се отново,
моряко, при мене!"
и тръгна по кея широк.
А днес още щом
вятър задуха,
аз чувам самотния стон.
Той нашепва за спомен
на обич голяма
и за шест думи, пълни с любов!
врязан в морето,
малко момиче седи.
То плаче от болка
гореща и тежка,
то плаче за свидни мечти.
Сърцето й малко,
за обич копняло,
се пръсна във всички страни.
Лъжата голяма
почерни душата,
забули я в черен воал.
Ръката й бледа,
от нежност лишена,
е протегната сама във ноща.
Тя маха за сбогом
на тебе, моряко,
отплавал в океана голям.
А сълзите се стичат
и падат в морето,
огрято от пълна луна.
Погледна луната,
самотна и кръгла
и шепне шест думи, пълни с лубов:
"Върни се отново,
моряко, при мене!"
и тръгна по кея широк.
А днес още щом
вятър задуха,
аз чувам самотния стон.
Той нашепва за спомен
на обич голяма
и за шест думи, пълни с любов!
© Мария All rights reserved.
