29 may 2009, 19:19

Шестнайсет поклона

  Poesía
742 0 11

Шестнайсет дома - ключ не ги заключи.
Шестнайсет къщи - свещи осветиха.
На Спасовден трагедия се случи.
С шестнайсет души - живи се простиха.

Шестнайсет гроба прясно изкопани
очакваха шестнайсетте ковчези.
Заплакаха шестнадесет камбани.
Плачът в бездушните единствено не влезе.

Хиляди въпроси заваляха.
 Вместо цветя, покриваха телата.
Шестнадесет човека не успяха
да разберат къде им е вината.

Шестнадесет близначни некролога
лепнеха от кръв и от бонбони...
Шестнайсет пъти ще се каже "Сбогом"
и тежък помен времето ще гони.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...