29 мая 2009 г., 19:19

Шестнайсет поклона

744 0 11

Шестнайсет дома - ключ не ги заключи.
Шестнайсет къщи - свещи осветиха.
На Спасовден трагедия се случи.
С шестнайсет души - живи се простиха.

Шестнайсет гроба прясно изкопани
очакваха шестнайсетте ковчези.
Заплакаха шестнадесет камбани.
Плачът в бездушните единствено не влезе.

Хиляди въпроси заваляха.
 Вместо цветя, покриваха телата.
Шестнадесет човека не успяха
да разберат къде им е вината.

Шестнадесет близначни некролога
лепнеха от кръв и от бонбони...
Шестнайсет пъти ще се каже "Сбогом"
и тежък помен времето ще гони.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...