26 nov 2021, 9:59  

Шесто чувство

  Poesía
1.7K 3 10

Стихът пореден в стаята мълви,

че нужни са ни думите горчиви,

разказващи за тежките съдби,

залутани в безпътица, но мили.

 

Защото нужен ни е онзи бряг,

що фарът по пътека осветява

над бурните вълни в безумен бяг,

огнивото - живот да възхвалява.

 

Та пак да грейнат в светлото души,

спасили се от ветрове зловещи,

преборили подмолните скали,

повярвали на чувството си Шесто.

 

25.11.2021 г.

 

Провокирано от "Щом искате елате в моя свят" на Patrizzia /Надежда Ангелова/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мен ми е приятно, че на тази страница се спират хора като теб, Митко! Благодаря ти!
  • Човек има нужда от опора и няма значение къде ще я намери - дали у приятели или у себе си и инстинктивното познание. Интуицията може да бъде велик път към откривателството. Приятно ми е да съм тук на тази страница!
  • Сенилга, благодаря ти!
  • Отлично!
    "Чёрные лебеди" не страшны, если работает хорошо шестое чувство, которое когда-то наши предки называли ангельский шёпот.
  • Таничка, благодаря ти!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...