Стихът пореден в стаята мълви,
че нужни са ни думите горчиви,
разказващи за тежките съдби,
залутани в безпътица, но мили.
Защото нужен ни е онзи бряг,
що фарът по пътека осветява
над бурните вълни в безумен бяг,
огнивото - живот да възхвалява.
Та пак да грейнат в светлото души,
спасили се от ветрове зловещи,
преборили подмолните скали,
повярвали на чувството си Шесто. ...