4 jun 2009, 14:50

Шикро

  Poesía
2.9K 0 26

ставаше в 7

или 7 и 30

звънеше ми малко след осем

достатъчно късно за да умра

няколко пъти

от това

че ми липсва

големите амплитуди

нямат никакъв допир

с предизвикателствата

на късната обич

 

8 е най малкото общо

                                     кратно

на сутрешни токчета

и гръбнак на стихотворение

 

изчисленията не са мои

 

в осем и нещо можеш

да разлепиш некролози

преди да са умрели летата на очакване

тогава още никой не си е припомнил

какъв дар е забравата

 

всъщност

аз и не добих представа

кога се събужда

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стих с дълбоко вплетен математически привкус!!!
  • Законите на раздалечаването са бързи и жестоки. Но пък, може би, в точно това е идеята на поезията - винаги ще има необходимост от едно, уж не необходимо стихотворение Благодаря за коментара!
  • Поезията ви , господине, е съвсем друг калибър от това, което ежедневно се среща по сайтовете. Изчетох с удоволствие всичко поместено тук. Особено съм очарована от любовната ви лирика. Ако някой беше написал за мен такива редове, нямаше да му се налага да написва „ Шикро” Огромно, огромно уважение към таланта ви!
  • На мен пък ми обещаха да ме водят в парка на Гауди тая година, но ми се размина Както всякога. Верно са доста коментарите!
  • ... интересен свят...
    подреден, логичен
    и някак пълен с чувственост!

    Харесах!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...