ставаше в 7
или 7 и 30
звънеше ми малко след осем
достатъчно късно за да умра
няколко пъти
от това
че ми липсва
големите амплитуди
нямат никакъв допир
с предизвикателствата
на късната обич
8 е най малкото общо
кратно
на сутрешни токчета
и гръбнак на стихотворение
изчисленията не са мои
в осем и нещо можеш
да разлепиш некролози
преди да са умрели летата на очакване
тогава още никой не си е припомнил
какъв дар е забравата
всъщност
аз и не добих представа
кога се събужда