Шипка
Бях роза без бодли, опитомена,
атлазена и нежна, и уханна.
Ти, моят принц, бе моята вселена,
но днеска съм ненужна, нежелана.
И моят свят безсмислено кръжи
край слънцето, останало далече,
във бурени обраства и лъжи...
Не идвай, принце, подивявам вече!
Бодливи чувства в шипка ме превръщат.
Лисичи кожи скубя и дера.
И само бели преспи ме прегръщат,
и ветрове студени ме берат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
