Шипка
Бях роза без бодли, опитомена,
атлазена и нежна, и уханна.
Ти, моят принц, бе моята вселена,
но днеска съм ненужна, нежелана.
И моят свят безсмислено кръжи
край слънцето, останало далече,
във бурени обраства и лъжи...
Не идвай, принце, подивявам вече!
Бодливи чувства в шипка ме превръщат.
Лисичи кожи скубя и дера.
И само бели преспи ме прегръщат,
и ветрове студени ме берат.
© Тет All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
