Feb 20, 2010, 12:56 PM

Шипка 

  Poetry » Love
677 0 2

 

 

Шипка

 

 

Бях роза без бодли, опитомена,

атлазена и нежна,  и уханна.

Ти, моят принц, бе моята вселена,

но днеска съм ненужна,  нежелана.

 

И моят свят безсмислено кръжи

край слънцето, останало далече,

във бурени обраства и лъжи...

Не идвай, принце, подивявам вече!

 

Бодливи чувства в шипка ме превръщат.

Лисичи кожи скубя и дера.

И само бели преспи ме прегръщат,

и ветрове студени ме берат.

 

 

 

 

© Тет All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??