27 abr 2011, 18:25

Шивачка

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Отрязах всичко твое -

заших си кръпки,

некадърни, на тигел,

за да не можеш

да разнищваш с бод умел.

Но дори така

аз мога да се топля сама -

от блясъка на росната трева,

от плисъка на морската вълна,

от жуженето на някоя пчела.

О, аз мога

да зашия свойта самота,

да обримча безмерната тъга,

да си скроя безметежна празнота

и да я изгладя с красота.

Малко ми е нужно -

само свобода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нещичко Нещова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...