27.04.2011 г., 18:25

Шивачка

1.1K 0 0

Отрязах всичко твое -

заших си кръпки,

некадърни, на тигел,

за да не можеш

да разнищваш с бод умел.

Но дори така

аз мога да се топля сама -

от блясъка на росната трева,

от плисъка на морската вълна,

от жуженето на някоя пчела.

О, аз мога

да зашия свойта самота,

да обримча безмерната тъга,

да си скроя безметежна празнота

и да я изгладя с красота.

Малко ми е нужно -

само свобода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нещичко Нещова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...