Отрязах всичко твое -
заших си кръпки,
некадърни, на тигел,
за да не можеш
да разнищваш с бод умел.
Но дори така
аз мога да се топля сама -
от блясъка на росната трева,
от плисъка на морската вълна,
от жуженето на някоя пчела.
О, аз мога
да зашия свойта самота,
да обримча безмерната тъга,
да си скроя безметежна празнота
и да я изгладя с красота.
Малко ми е нужно -
само свобода!
© Нещичко Нещова Все права защищены