Шивашко стихотворение
Глад и гъдел на събуждане
за дълбоко лято
и нетърпелива нужда
то да е иглата,
аз да съм от слънце нишка,
да се вдяна в него
и с листатата въздишка
на ветреца бегъл
да закърпя рокля стара
във нюанси млечни,
да я подплатя с хастара
на хлапашка вечност.
Пременена с време лесно,
с шарени години,
да не ме познае есен
и да ме подмине.
02.07.2013
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Иванова Фьон Todos los derechos reservados
