fyon

25 el resultado

По залез 🇧🇬

Този свят не е мой. Тази улица,
даже още да помни следите ми,
миг по миг си разплита пашкула
и от нея полека отлитам.
А седи на бордюра детето и ...
446 5 9

Покоите 🇧🇬

Извивката на уличката мами
към скритите покои на декември.
Рисувана от уличните лампи,
след нея – лекота от друго време.
След нея, в декемврийските покои, ...
462 4 7

Спасен 🇧🇬

Пак ще дойде Нощта. Ще е тиха и свята
и на рамо звезда ще крепи.
В сиромашките ясли, между смирна и злато,
младенецът блажено ще спи.
Ще надене мигът чисто нова одежда, ...
577 4 13

Песента на безименния елен 🇧🇬

...И лампите се будят все по-рано –
дежурни са, когато няма слънце.
Готови сме за старта. Ето плана:
шейната ще лети в посока тъмна.
Присяда старецът, разплита си юздите. ...
482 2 8

Тефтерът 🇧🇬

Препълнен е с лято тефтерът на тази градинка.
Написани слято са думите „радост“ и „зима.“
Разчиташ драскулки от мравки, пчели, бързолети.
Римуваш ги с юли и вдишваш до залез небето.
По спомен рисувал е някой портрет на тревите. ...
520 3 13

Езерно стихотворение 🇧🇬

Не мога да запазя този миг,
а само да го вдишам и издишам.
Такъв пастелен езерен светлик
не зная как се снима или пише.
Не зная как се пише светлина, ...
666 9 17

Не е рецепта 🇧🇬

Какво за прошката? Нима не ти е лесна?
Като последен фас за стотен път.*
Като поука на прочувствена пиеса.
Като живот, измислен в детски кът.
Какво за прошката? Сам виждаш, че е проста: ...
698 2 11

Есенната клошарка 🇧🇬

Аз си имам треви и орехи.
Имам лятна рогозка – мокра.
Моя дом ветрове го събориха
и си търся листо за покрив.
Мен ми стига обелка лимонена ...
463 5 8

Монголия 🇧🇬

По залез, в лятното, широко задоволство,
следа от тънка, бледа меланхолия.
Отворените порти на посолство
оформят малко бягство до Монголия.
В Монголия светът е благ и вечен. ...
452 3 2

Сапфирени петна 🇧🇬

Градинката е акварел, но в смисъл,
че е рисувана единствено с вода.
Прехвърчат сойки и с крила изписват
изчезващи сапфирени петна.
Денят е сякаш късоглед, защото ...
604 5 7

Минало 🇧🇬

Ноември е и стъпвам върху минало –
потънали във време тротоари.
Пилеят се под крачките картините,
рисувани насън през януари.
А пейките изглеждат някак призрачно ...
509 4 6

Писмото на Олена 🇧🇬

Обични дядо Мраз, нали ме помниш?
С луничките, Олена от Херсон.
За мъничко останахме бездомни,
но ти ни подари във Варна дом.
Сега в Украйна, моля те горещо, ...
1.6K 15 63

Рано 🇧🇬

Все още ми е рано да ти пиша:
под твърде стройни рими те заривам,
през твърде ясни думи те издишам
и не докосвам прежда от коприва.
Но ти се появяваш все по тъмно ...
725 11 12

Шепа думи 🇧🇬

Ще пренапиша тази пустота
от интервали между остри клони.
Ще я запълня с мислени листа,
преди самата аз да се отроня.
Ако си пусна Here Comes the Sun, ...
714 11 25

Понеделник сутрин 🇧🇬

Понеделник сутрин, облаци –
матовият дъх на есента.
Искам ли да е отново топло,
нужно е навътре да вървя.
Понеделник сутрин, мокро. ...
1.8K 1 11

А пък сутрин 🇧🇬

А пък сутрин лятото е тънко
като водна лилия на допир.
Дипли светлината меки гънки
в своя благ преразказ на потопа.
А пък сутрин искам да се гмурна. ...
1.2K 1 6

Приказка за дъждовната фея 🇧🇬

Едно време, отдавна, много отдавна, преди още хората да се затворят в познанието и да прокудят вълшебството, живяла една малка фея. Наричали я дъждовната фея, защото познавала езика на дъжда и често я чували да говори с него. За себе си казвала, че умее да обитава облаците и те били единственият ù з ...
1.4K 2

Разпериушичка 🇧🇬

На Маги
Така я наричат обитателите на Трептящата поляна, защото ушите ù са вечно щръкнали нагоре. Разперени са като крилата на врабче готово ей сегичка да хвръкне и трепкат във всички посоки на света. Всъщност, разперени и трепкащи са всичките ù сетива. От ноздрите ù, които все пърхат като пеперуда ...
1.4K

*** 🇧🇬

На Краси
Този нежен есенен ден.
Този хладно докосващ въздух.
Този сладостен дъх на тлен.
То е всичко, което ни свързва. ...
1.4K 1 5

Шивашко стихотворение 🇧🇬

Глад и гъдел на събуждане
за дълбоко лято
и нетърпелива нужда
то да е иглата,
аз да съм от слънце нишка, ...
1.2K 5

Февруари 🇧🇬

Залез вплита се в дантелено дърво.
Стъпки ледено напукват тишината.
И на птица острото крило
реже безгранично синевата.
Прозаично в синкавата красота ...
1.1K 1 5

Пълнолуние 🇧🇬

Тази вечер всички кучета са будни.
Общуват си със звездния керван.
Луната наедряла, като трудна,
е опнала корема си без свян.
Как искам да заспя! Ще се разплача. ...
1.4K 6

*** 🇧🇬

***
Той крушов цвят гони
и маха за сбогом.
По бурните клони
се спуска с пирога. ...
1.3K 4

Рони по пролетно време 🇧🇬

Рони, да минаваме не може ли
някак по-полека през света?
Иска ми се бавничко под кожата
да подреждам тази красота.
Рони бърза, пращат му послания ...
1.3K 9

Вечерта 🇧🇬

Вечерта е красива.
Между голи тополи
тихо път си пробива
топло чувство на пролет.
Вечерта е пастелна. ...
1.5K 2 13