Усетих пеперуди във главата си.
От тъмната страна на светлината,
застинал бе и упорито си повтаряше,
че няма как да съм дочула любовта ти.
Че няма как да виждам всяка мисъл,
която в пропастта след мен те бута.
Че няма как да ме усещаш близка,
когато ме познаваш от минута.
Че всичко във главата ти е тайна
като в кутия черна на Пандора.
Заровена във теб – къде незнайно
... и няма място там за чужди хора.
Дори и ти не си си позволявал
във скритата кутия да надничаш
от страх, че е възможно да узнаеш
какво в живота истински обичаш.
От лудостта си кротко боледуваш.
Лекуваш се със хапчета банални,
макар че няма как – но ме жадуваш -
несъществуваща в дните ти нормални.
В шизофренията на тишината –
Пеперуди се целуват във главата ти.
© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados