14 sept 2023, 11:02

Шофьор

  Poesía
1.1K 6 20

Слушайте, сега ще ви разкажа

случка весела от онзи ден.

Мечтая си шофьор да стана.

Но… все големи са за мен

и БМВ-то, дето кара татко,

и  спортната кола на батко…

Трябва ми автомобил по мярка,

да си има клаксон и седалка

и волан, и задна скорост!

И да е бърза, по възможност…

Слязох в нашия голям гараж,

заедно с моя верен страж –

кученцето – пинчер дребен,

скъп приятел, много верен!

Той  компания ще ми направи,

аз запретнах пък ръкави…

Преобърнах върху пода

два препълнени кашона

с инструментите на татко.

С тях работи той нерядко…

Болтове, отвертки – малки и големи,

в специален несесер са подредени.

Грабнах по-големия кашон,

оцветих го смело в ярък тон.

За седалка сложих бабиното столче,

и врати изрязах с малкото трионче.

За фарове от двете му страни –

капачки две – от бебешки храни.

А за скоростния лост, за да шофирам,

точилката за баница монтирах.

Волан – от тенджера капак,

От дясно – българският флаг!

Накрая нарисувах  джанти, гуми.

Такава красота е!!! Нямам думи!

Друг никой, никъде не е изобретил

такъв удобен, бърз  автомобил!

Щом моята кола я управлявам вече,

съм сигурен, ще стигна надалече

с камион, такси и даже с  автобус!

На село бих помогнал с трактор „Беларус“.

Ще мога да подкарам и трамвая,

до леля ми в квартал „Владая“.

И правилника знам. Когато задминавам,

трябва много, много да внимавам.

На знака „Стоп“ да спирам задължително,

да се оглеждам даже допълнително!

И още зная – винаги се кара вдясно,

(и малките деца го знаят ясно!)

Но… тук ще спра с въздишка…

Шофира ли се без шофьорска книжка?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

3 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...