Шофьор
Слушайте, сега ще ви разкажа
случка весела от онзи ден.
Мечтая си шофьор да стана.
Но… все големи са за мен
и БМВ-то, дето кара татко,
и спортната кола на батко…
Трябва ми автомобил по мярка,
да си има клаксон и седалка
и волан, и задна скорост!
И да е бърза, по възможност…
Слязох в нашия голям гараж,
заедно с моя верен страж –
кученцето – пинчер дребен,
скъп приятел, много верен!
Той компания ще ми направи,
аз запретнах пък ръкави…
Преобърнах върху пода
два препълнени кашона
с инструментите на татко.
С тях работи той нерядко…
Болтове, отвертки – малки и големи,
в специален несесер са подредени.
Грабнах по-големия кашон,
оцветих го смело в ярък тон.
За седалка сложих бабиното столче,
и врати изрязах с малкото трионче.
За фарове от двете му страни –
капачки две – от бебешки храни.
А за скоростния лост, за да шофирам,
точилката за баница монтирах.
Волан – от тенджера капак,
От дясно – българският флаг!
Накрая нарисувах джанти, гуми.
Такава красота е!!! Нямам думи!
Друг никой, никъде не е изобретил
такъв удобен, бърз автомобил!
Щом моята кола я управлявам вече,
съм сигурен, ще стигна надалече
с камион, такси и даже с автобус!
На село бих помогнал с трактор „Беларус“.
Ще мога да подкарам и трамвая,
до леля ми в квартал „Владая“.
И правилника знам. Когато задминавам,
трябва много, много да внимавам.
На знака „Стоп“ да спирам задължително,
да се оглеждам даже допълнително!
И още зная – винаги се кара вдясно,
(и малките деца го знаят ясно!)
Но… тук ще спра с въздишка…
Шофира ли се без шофьорска книжка?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
