17 sept 2018, 12:32

Щастие

  Poesía » Otra
908 7 17

Спечелих щастие

и почнах да купувам

коси, от вятър напорист

очи изпъстрени

с искри, които все лудуват

и дъх на роза 

в устни скрит.

Купих си Луната 

и звездите

и вятър който ми шепти

и онази

скъсаната струна

която и самотна

все трепти.

С последните щастливки

взех си и Любов

казваха ми

светлина в душата

"Защо не първо мен, а тях?

Продай ги или хвърли

в бездната!"

 

Септември, 2018г.

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Светла,чаровна усмивка!
  • ...
  • Съгласна съм с Руми. А и любовта също има различни измерения... Поздрави и от мен, Гавраиле!
  • Ако запитаме различни хора за тяхното разбиране относно щастието, навярно ще се сблъскаме с най-разнообразни мнения! Ето го и моето: щастие без любов НЕ съществува! Гавраиле, хареса ми стихотворението ти, дори си го прочетох няколко пъти! Поздравявам те!
  • Албена,дали любовта понякога не е и завистлива?

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...