17 sept 2018, 12:32

Щастие

  Poesía » Otra
911 7 17

Спечелих щастие

и почнах да купувам

коси, от вятър напорист

очи изпъстрени

с искри, които все лудуват

и дъх на роза 

в устни скрит.

Купих си Луната 

и звездите

и вятър който ми шепти

и онази

скъсаната струна

която и самотна

все трепти.

С последните щастливки

взех си и Любов

казваха ми

светлина в душата

"Защо не първо мен, а тях?

Продай ги или хвърли

в бездната!"

 

Септември, 2018г.

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Светла,чаровна усмивка!
  • ...
  • Съгласна съм с Руми. А и любовта също има различни измерения... Поздрави и от мен, Гавраиле!
  • Ако запитаме различни хора за тяхното разбиране относно щастието, навярно ще се сблъскаме с най-разнообразни мнения! Ето го и моето: щастие без любов НЕ съществува! Гавраиле, хареса ми стихотворението ти, дори си го прочетох няколко пъти! Поздравявам те!
  • Албена,дали любовта понякога не е и завистлива?

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...