Спечелих щастие
и почнах да купувам
коси, от вятър напорист
очи изпъстрени
с искри, които все лудуват
и дъх на роза
в устни скрит.
Купих си Луната
и звездите
и вятър който ми шепти
и онази
скъсаната струна
която и самотна
все трепти.
С последните щастливки
взех си и Любов
казваха ми
светлина в душата
"Защо не първо мен, а тях?
Продай ги или хвърли
в бездната!"
Септември, 2018г.
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...