ЩАСТИЕ

Дървената колиба,

постлала килим

от алени божури,

повтаря онази съдба

през дълъг килим

от незнайни синоними...

Пърха лястовица

с наранени крила

от вечерния бриз.

Сърцето ми по нощница,

посивяло от тъга,

посреща следващ каприз!

Бог с отворени ръце

раздава милостиня

по обширната земя.

Така моето сърце,

натежало от тиня,

обърна своята съдба!

Паднах по-дълбоко!

Блатото бе тъмно

и обляно в лъчи...

Подскочих по-високо,

но бе стръмно

и видях тъжните очи...

Усмивка засия

по моето лице,

увехнало от тъга!

Чудя се къде да скрия

осмелилото се сърце,

което отблъсна -

                               коварната

                                              САМОТА...