18 nov 2005, 13:43

Щастие отрича

  Poesía
1.2K 0 0

Щастие отрича

Не може ли и аз
да намеря в този час
сбъдната моята мечта
и късмет в любовта?

Няма ли да срещна
обич пламенна и страстна
и с теб да споделя
магията прекрасна?

Няма ли да ме обикнеш
и душата си да разкриеш?
Аз ще бъда твоят плам,
твоят свят от вълшебства огрян.

Не, за моята любов
ти още не си готов.
А аз в любовни мъки,
потъвам в сълзи тежки.

Обичта тъй разпиляна,
идва, а след миг я няма.
И на вечна гибел ме обрича
щастие за мен отрича.

Твоите очи преследват
и в тъга ме обгръщат,
твоето име ме топли,
и в сърцето винаги свети.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Томицина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...