Nov 18, 2005, 1:43 PM

Щастие отрича

  Poetry
1.2K 0 0

Щастие отрича

Не може ли и аз
да намеря в този час
сбъдната моята мечта
и късмет в любовта?

Няма ли да срещна
обич пламенна и страстна
и с теб да споделя
магията прекрасна?

Няма ли да ме обикнеш
и душата си да разкриеш?
Аз ще бъда твоят плам,
твоят свят от вълшебства огрян.

Не, за моята любов
ти още не си готов.
А аз в любовни мъки,
потъвам в сълзи тежки.

Обичта тъй разпиляна,
идва, а след миг я няма.
И на вечна гибел ме обрича
щастие за мен отрича.

Твоите очи преследват
и в тъга ме обгръщат,
твоето име ме топли,
и в сърцето винаги свети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Томицина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...