lady_rose (Единствена)
110 550
11 nov 2007, 22:06

Щастието и тъгата 

  Poesía » Otra
834 0 8

Щастието и тъгата

 

 


В стремежа си безплодно да успеем,
жертваме мечтите недохранени.
И времето побъркващо пилеем,
бягайки щастливи, от тъга опарени.

 

Щастието ме връхлита мигновено.
Тъга нахлува в стаята ми, без да чука.
Дяволски ужасно ми изпълва вените.
Влиза, сяда, без изобщо да й пука.

 

Приятели са станали, разбрах.
Променят ни житейската пътека.
И тежки думи истинно излях -
развалят радостите на човека.

 

След щастието ми безумна съм
и тъгата ме обзема с цяла сила.
Осъзнах, че не красива - умна съм
и ще пропъдя болката ми сива.

 

Щастието нека си остане тука.
На тъгата си вратата ще отворя -
да не влиза вече без да чука,
без да мога нищичко да сторя.

 

И изгонена тъгата ще си тръгне.
Няма повече за дълго да стои
и сърцето ми без жалост да изтръгва...
Сега е по-добре да си върви!

 

© Единствена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??