Щастието и тъгата
Щастието и тъгата
В стремежа си безплодно да успеем,
жертваме мечтите недохранени.
И времето побъркващо пилеем,
бягайки щастливи, от тъга опарени.
Щастието ме връхлита мигновено.
Тъга нахлува в стаята ми, без да чука.
Дяволски ужасно ми изпълва вените.
Влиза, сяда, без изобщо да й пука.
Приятели са станали, разбрах.
Променят ни житейската пътека.
И тежки думи истинно излях -
развалят радостите на човека.
След щастието ми безумна съм
и тъгата ме обзема с цяла сила.
Осъзнах, че не красива - умна съм
и ще пропъдя болката ми сива.
Щастието нека си остане тука.
На тъгата си вратата ще отворя -
да не влиза вече без да чука,
без да мога нищичко да сторя.
И изгонена тъгата ще си тръгне.
Няма повече за дълго да стои
и сърцето ми без жалост да изтръгва...
Сега е по-добре да си върви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
