14 feb 2013, 7:15  

Щастието на турникета

  Poesía » Otra
505 0 1

Цяло лято правих, струвах

турникети за метрото

и със другите празнувах

пуск тържествен точно в срока.

Подредени, те са стожер

на реда и на закона –

всеки пътник за да може

да достигне до перона.

И със карта, то се знае,

от четящото устройство,

безпристрастно да познае

правото и задоволство

да се возите в метрото,

че с летящата машина,

във избраната посока,

за минути цел се стига.

Виж!  – на входа турникета

бди за някое момиче

със походката паркетна

да се врътне и затича.

И по стълбите, чевръсто,

да се юрне подир влака,

а прарфюмът и да пръска

дълго, дълго аромата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • " А на входа турникета
    бди за някое момиче" Дано повече такива хубави моменти.
    И да благодарим за сътвореното от твоите ръце и ум.
    Че за минути да стигаме целта.Поздрав !

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...