Feb 14, 2013, 7:15 AM  

Щастието на турникета

  Poetry » Other
498 0 1

Цяло лято правих, струвах

турникети за метрото

и със другите празнувах

пуск тържествен точно в срока.

Подредени, те са стожер

на реда и на закона –

всеки пътник за да може

да достигне до перона.

И със карта, то се знае,

от четящото устройство,

безпристрастно да познае

правото и задоволство

да се возите в метрото,

че с летящата машина,

във избраната посока,

за минути цел се стига.

Виж!  – на входа турникета

бди за някое момиче

със походката паркетна

да се врътне и затича.

И по стълбите, чевръсто,

да се юрне подир влака,

а прарфюмът и да пръска

дълго, дълго аромата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • " А на входа турникета
    бди за някое момиче" Дано повече такива хубави моменти.
    И да благодарим за сътвореното от твоите ръце и ум.
    Че за минути да стигаме целта.Поздрав !

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...