3 abr 2007, 13:46

Щастлива

  Poesía
818 0 9

Все питаща, без дъх, тревожна,
все дъждове във мен валят.
Възможни, друг път невъзможни -
звезди в мен тлеят и горят.
Секат ме, бавно ме разпъват
съмнения, мечти и страх -
ту раждат се, ту в миг издъхват,
сълзи извикват, после смях.
И нерешима въпросителна - 
между усещане и разум,
ту остра, ту пък извинителна,
или все чакам, или бягам.
И дните лесни или трудни са,
днес силна, утре колеблива,
но в тази безобразна лудница
усещам се безкрай щастлива!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво и от мене !
  • И дните лесни или трудни са,
    днес силна, утре колеблива,
    но в тази безобразна лудница
    усещам се безкрай щастлива!
    Много искрен и красив стих!
    Поздрави!




  • Радвам се на щастието ти и на поезията ти!!!
  • Нека още дълго-дълго да имаш поводи да пишеш подобни стихове Хареса ми поетичнното описание на една щастливка
  • Нека е продължително щастието ти, Катя!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...