Все питаща, без дъх, тревожна,
все дъждове във мен валят.
Възможни, друг път невъзможни -
звезди в мен тлеят и горят.
Секат ме, бавно ме разпъват
съмнения, мечти и страх -
ту раждат се, ту в миг издъхват,
сълзи извикват, после смях.
И нерешима въпросителна -
между усещане и разум,
ту остра, ту пък извинителна,
или все чакам, или бягам.
И дните лесни или трудни са,
днес силна, утре колеблива,
но в тази безобразна лудница
усещам се безкрай щастлива!
© Катя All rights reserved.
Хареса ми поетичнното описание на една щастливка
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
