8 nov 2011, 23:40

Щастлива, но нещастна

  Poesía » Otra
681 0 2

Щастлива, но нещастна


Сякаш "адът" и раят са ми на сърце,

и не мога да повярвам колко съм раздвоена.

Радост и тъга държа в ръце,

богата, но пък страшно обеднена.


На лист изливайки душата,

аз не се чувствам по-добре.

Усещам се пропаднала в нищетата,

искам да говоря, но първо за кое?


Мисля за най-чистата си обич,

а болката не ме оставя грам на мира.

Макар доволна да съм, тя ме шибва като бич

и сякаш надълбоко нещо в мен умира.


Полу-щастлива, полу-нещастна,

стоя будна в тази нощ ужасна

и се чудя да заспя ли в мир,

или да дера грижовния баир?!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Абсурдана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...