Щастлива, но нещастна
Сякаш "адът" и раят са ми на сърце,
и не мога да повярвам колко съм раздвоена.
Радост и тъга държа в ръце,
богата, но пък страшно обеднена.
На лист изливайки душата,
аз не се чувствам по-добре.
Усещам се пропаднала в нищетата,
искам да говоря, но първо за кое?
Мисля за най-чистата си обич,
а болката не ме оставя грам на мира.
Макар доволна да съм, тя ме шибва като бич ...