4 oct 2017, 16:29

Щастливец

737 5 12

Доскоро тъжен бях,

чашката обречен аз надигах,

с горчиви сълзи я доливах,

защото нямах си приятели..

........................................................

Гледам снимчица една

пак доливам чашката

но сълзите вече са

ОТ ЩАСТИЕ.

 

Обичам Ви, Приятели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко малко е нужно на човек, за да е щастлив!
  • Прегръщам те, приятелю!...Благодаря ти за прекрасното посвещение! И знай, че ще бъда много щастлива, ако вместо към чашката, посягаш към телефона и ми звъниш...Сърцето ми е отворено за теб... Поздрави!
  • Да, щастливци сме. И аз, като теб Христо, открих тук много приятели, затова те разбирам напълно. Специални поздравления за този стих, приятелче!
  • Да се завърнеш към истинските чувства...
    И да ги съхраниш в изкуството!
    Поздрави, Христо!
  • Браво, момче, само така!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...