Щастливец

Poesía » Verso libre

732 5 12

Доскоро тъжен бях,

чашката обречен аз надигах,

с горчиви сълзи я доливах,

защото нямах си приятели..

........................................................

Гледам снимчица една

пак доливам чашката

но сълзите вече са

ОТ ЩАСТИЕ.

Обичам Ви, Приятели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

PepiPetrova (Pepi Petrova)

Колко малко е нужно на човек, за да е щастлив!

2017-10-05T14:13:36+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Прегръщам те, приятелю!...Благодаря ти за прекрасното посвещение! И знай, че ще бъда много щастлива, ако вместо към чашката, посягаш към телефона и ми звъниш...Сърцето ми е отворено за теб... Поздрави!

2017-10-05T08:56:10+03:00
Веси_Еси (Еси)

Да, щастливци сме. И аз, като теб Христо, открих тук много приятели, затова те разбирам напълно. Специални поздравления за този стих, приятелче!

2017-10-05T07:58:55+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Да се завърнеш към истинските чувства...
И да ги съхраниш в изкуството!
Поздрави, Христо!

2017-10-04T22:04:57+03:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Браво, момче, само така!

2017-10-04T21:06:21+03:00