4 oct 2017, 16:29

Щастливец

734 5 12

Доскоро тъжен бях,

чашката обречен аз надигах,

с горчиви сълзи я доливах,

защото нямах си приятели..

........................................................

Гледам снимчица една

пак доливам чашката

но сълзите вече са

ОТ ЩАСТИЕ.

 

Обичам Ви, Приятели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко малко е нужно на човек, за да е щастлив!
  • Прегръщам те, приятелю!...Благодаря ти за прекрасното посвещение! И знай, че ще бъда много щастлива, ако вместо към чашката, посягаш към телефона и ми звъниш...Сърцето ми е отворено за теб... Поздрави!
  • Да, щастливци сме. И аз, като теб Христо, открих тук много приятели, затова те разбирам напълно. Специални поздравления за този стих, приятелче!
  • Да се завърнеш към истинските чувства...
    И да ги съхраниш в изкуството!
    Поздрави, Христо!
  • Браво, момче, само така!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...