4 окт. 2017 г., 16:29

Щастливец

733 5 12

Доскоро тъжен бях,

чашката обречен аз надигах,

с горчиви сълзи я доливах,

защото нямах си приятели..

........................................................

Гледам снимчица една

пак доливам чашката

но сълзите вече са

ОТ ЩАСТИЕ.

 

Обичам Ви, Приятели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Манчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко малко е нужно на човек, за да е щастлив!
  • Прегръщам те, приятелю!...Благодаря ти за прекрасното посвещение! И знай, че ще бъда много щастлива, ако вместо към чашката, посягаш към телефона и ми звъниш...Сърцето ми е отворено за теб... Поздрави!
  • Да, щастливци сме. И аз, като теб Христо, открих тук много приятели, затова те разбирам напълно. Специални поздравления за този стих, приятелче!
  • Да се завърнеш към истинските чувства...
    И да ги съхраниш в изкуството!
    Поздрави, Христо!
  • Браво, момче, само така!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...