23 nov 2020, 12:19

Ще...

  Poesía
606 12 20

Ще бъда есен.
(може би ноември).
Ще е студено. Даже ще вали.
А вятърът със своя басов тембър
ще разпилява сивите мъгли.
Ще бъда тиха.
Малко побеляла.
Ще мърка котка, сгушена до мен.
В очите ми навярно ще е спряла
тъгата, с онзи поглед примирен.
Ръцете ми ще бъдат уморени
(дано е от раздадена любов).
По тях ще е чертал релефни вени
животът - ту прекрасен, ту суров.
Ще бъда вечер.
Може би уютна.
Дали ще съм смирена от това?
Дали ще ти се виждам малко скучна,
когато ме застигне есента...

Ще бъде.
Още не.
Сега е рано -
сега съм смес от огън и вода.
Обичай ме!
Обичай ме, защото "Днес" е само.
...
И тройно ме обичай след това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...