Ще...
Ще бъда есен.
(може би ноември).
Ще е студено. Даже ще вали.
А вятърът със своя басов тембър
ще разпилява сивите мъгли.
Ще бъда тиха.
Малко побеляла.
Ще мърка котка, сгушена до мен.
В очите ми навярно ще е спряла
тъгата, с онзи поглед примирен.
Ръцете ми ще бъдат уморени
(дано е от раздадена любов).
По тях ще е чертал релефни вени
животът - ту прекрасен, ту суров.
Ще бъда вечер.
Може би уютна.
Дали ще съм смирена от това?
Дали ще ти се виждам малко скучна,
когато ме застигне есента...
Ще бъде.
Още не.
Сега е рано -
сега съм смес от огън и вода.
Обичай ме!
Обичай ме, защото "Днес" е само.
...
И тройно ме обичай след това.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
