31 mar 2021, 22:14  

Ще бъда

  Poesía
860 16 13

Ще бъда сън на сънищата несънуван.

Последен сън на ветровете в падина.

Едно изгубено в безветрие хвърчило

                    с алцхаймер за височина.

Ще бъда просто себе си - незнаен

за стадо дяволи и богове.

Единствен, непостигнат и потаен,

но с потекло от древни брегове.

Затворник в стаята наречена пространство

и от снежинките на времето раним,

ненужен никому (и нему си)

                                безлюден странник,

       сред звездна пепел, който ще гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесвам стиха! Предричаш ново време! Подреждаш в план успехите в тебе! И бързаш да споделяш /в днешното ни бреме /достойно написани но не само за тебе огън / светлина/ нов който ще ни промени!! / със звездна пепел, който ще гори/
  • Хубав стих!
  • За мен е радост подкрепата, която стихът ми получи от всички вас. Благодаря ви, колеги по перо и приятели. Трогнат съм. Миночка, времето ще покаже дали нещо от мен ще оцелее в духовен план, но съм ти признателен за словата. Очарован съм от коментара ти, Йоана. Дълбоко си вникнала. Ангелина, Елка, Бояна, Генек, Ивита, трогнат съм от коментарите ви. Руми, много мило ми стана, че ме удостои с вниманието си от прекрасния ти коментар! Благодаря и на поставилите стиха ми в Любими!

    Светли априлски дни за всички вас!: M&M
  • Харесвам твоите стихове с привкус на лека загадъчност и уникалност, без клишета, верен на себе си. Благодаря за удоволствието, Младене!
  • „ ...безлюден странник,
    сред звездна пепел...”
    Космично!
    Син на звездите...
    Прекрасна поезия твориш, Маестро!👍

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...