31 мар. 2021 г., 22:14  

Ще бъда

862 16 13

Ще бъда сън на сънищата несънуван.

Последен сън на ветровете в падина.

Едно изгубено в безветрие хвърчило

                    с алцхаймер за височина.

Ще бъда просто себе си - незнаен

за стадо дяволи и богове.

Единствен, непостигнат и потаен,

но с потекло от древни брегове.

Затворник в стаята наречена пространство

и от снежинките на времето раним,

ненужен никому (и нему си)

                                безлюден странник,

       сред звездна пепел, който ще гори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесвам стиха! Предричаш ново време! Подреждаш в план успехите в тебе! И бързаш да споделяш /в днешното ни бреме /достойно написани но не само за тебе огън / светлина/ нов който ще ни промени!! / със звездна пепел, който ще гори/
  • Хубав стих!
  • За мен е радост подкрепата, която стихът ми получи от всички вас. Благодаря ви, колеги по перо и приятели. Трогнат съм. Миночка, времето ще покаже дали нещо от мен ще оцелее в духовен план, но съм ти признателен за словата. Очарован съм от коментара ти, Йоана. Дълбоко си вникнала. Ангелина, Елка, Бояна, Генек, Ивита, трогнат съм от коментарите ви. Руми, много мило ми стана, че ме удостои с вниманието си от прекрасния ти коментар! Благодаря и на поставилите стиха ми в Любими!

    Светли априлски дни за всички вас!: M&M
  • Харесвам твоите стихове с привкус на лека загадъчност и уникалност, без клишета, верен на себе си. Благодаря за удоволствието, Младене!
  • „ ...безлюден странник,
    сред звездна пепел...”
    Космично!
    Син на звездите...
    Прекрасна поезия твориш, Маестро!👍

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...