31.03.2021 г., 22:14  

Ще бъда

856 16 13

Ще бъда сън на сънищата несънуван.

Последен сън на ветровете в падина.

Едно изгубено в безветрие хвърчило

                    с алцхаймер за височина.

Ще бъда просто себе си - незнаен

за стадо дяволи и богове.

Единствен, непостигнат и потаен,

но с потекло от древни брегове.

Затворник в стаята наречена пространство

и от снежинките на времето раним,

ненужен никому (и нему си)

                                безлюден странник,

       сред звездна пепел, който ще гори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесвам стиха! Предричаш ново време! Подреждаш в план успехите в тебе! И бързаш да споделяш /в днешното ни бреме /достойно написани но не само за тебе огън / светлина/ нов който ще ни промени!! / със звездна пепел, който ще гори/
  • Хубав стих!
  • За мен е радост подкрепата, която стихът ми получи от всички вас. Благодаря ви, колеги по перо и приятели. Трогнат съм. Миночка, времето ще покаже дали нещо от мен ще оцелее в духовен план, но съм ти признателен за словата. Очарован съм от коментара ти, Йоана. Дълбоко си вникнала. Ангелина, Елка, Бояна, Генек, Ивита, трогнат съм от коментарите ви. Руми, много мило ми стана, че ме удостои с вниманието си от прекрасния ти коментар! Благодаря и на поставилите стиха ми в Любими!

    Светли априлски дни за всички вас!: M&M
  • Харесвам твоите стихове с привкус на лека загадъчност и уникалност, без клишета, верен на себе си. Благодаря за удоволствието, Младене!
  • „ ...безлюден странник,
    сред звездна пепел...”
    Космично!
    Син на звездите...
    Прекрасна поезия твориш, Маестро!👍

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...