vega666 (Младен Мисана)
1582 14433
31.03.2021 г., 22:14 ч.  

Ще бъда 

  Поезия
686 16 14

Ще бъда сън на сънищата несънуван.

Последен сън на ветровете в падина.

Едно изгубено в безветрие хвърчило

                    с алцхаймер за височина.

Ще бъда просто себе си - незнаен

за стадо дяволи и богове.

Единствен, непостигнат и потаен,

но с потекло от древни брегове.

Затворник в стаята наречена пространство

и от снежинките на времето раним,

ненужен никому (и нему си)

                                безлюден странник,

       сред звездна пепел, който ще гори.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Едно изгубено в безветрие хвърчило
    с алхаймер за височина."
    Бъди "просто себе си"!
  • Харесвам стиха! Предричаш ново време! Подреждаш в план успехите в тебе! И бързаш да споделяш /в днешното ни бреме /достойно написани но не само за тебе огън / светлина/ нов който ще ни промени!! / със звездна пепел, който ще гори/
  • Хубав стих!
  • За мен е радост подкрепата, която стихът ми получи от всички вас. Благодаря ви, колеги по перо и приятели. Трогнат съм. Миночка, времето ще покаже дали нещо от мен ще оцелее в духовен план, но съм ти признателен за словата. Очарован съм от коментара ти, Йоана. Дълбоко си вникнала. Ангелина, Елка, Бояна, Генек, Ивита, трогнат съм от коментарите ви. Руми, много мило ми стана, че ме удостои с вниманието си от прекрасния ти коментар! Благодаря и на поставилите стиха ми в Любими!

    Светли априлски дни за всички вас!: M&M
  • Харесвам твоите стихове с привкус на лека загадъчност и уникалност, без клишета, верен на себе си. Благодаря за удоволствието, Младене!
  • „ ...безлюден странник,
    сред звездна пепел...”
    Космично!
    Син на звездите...
    Прекрасна поезия твориш, Маестро!👍
  • Както винаги - странно и реалистично хубаво.
  • Изпълнено с красиво изваяни образи, великолепно, но самотно! Дори няма ехо в отговор! Защо?
  • "Единствен, непостигнат и потаен...! Прекрасен стих! Възхищение!
  • Както винаги, градиш светове с думите си! Винаги стихотворенията ти са толкова завършени и искрящи, като звездите, които топлят световете край себе си. Тази енергия в твоите текстове няма друго име освен чисто Вдъхновение. Оттам и вечният стремеж към повече от всичкото е неделима част от творбите ти. Защото човекът е способен на съзидателна сила, поезията няма за задача само да отразява света край себе си, но и да гради нов - това не само не е невъзможно, но е и необходимо...
  • Ще бъдеш, Младене, категорична съм и аз.Творчеството ти ще те пренася през вековете,съхранено в кодовата банка на паметта на времето.И снежинките дори ще помнят твоя допир.А тази вяра е достатъчна за всички! Харесах!
  • Младене, много ми харесва бъдещето време, което използваш в този стих. От него лъха оптимизъм и вяра. Харесва ми в какво вярва лирическия герой: “Ще бъда сън на сънищата несънуван”, “Ще бъда просто себе си” и въпреки,че е “ Затворник в стаята наречена пространство и от снежинките на времето раним,” той все пак вярва, че “ще гори” ! Тази вяра е завладяваща. (метафората със снежинките много ми допада) Поздрав!
  • Благодаря ти за Любими, Геновева. Трогнат съм.

    Мария, благодаря ти за споделените редове от младежките ти години. Признателен съм ти. Знаеш ли, мисля си, че е трябвало да останеш на 20 ( в поезията имам предвид).
  • Припомни ми нещо мое от младежките ми години. ( Може би 20!). Нахлу в мен като тайфун, а беше някъде дълбоко скрито и закътано в съзнанието ми. Споделям го с теб:

    Заплитам ме във възела си строг
    забраните и чуждите присъди. Веригите на моя ден сам Бог
    ще слага и руши. А аз ще бъда

    това, което е заложил в мен
    Творецът на съдбите ни човешки.
    Без капка страх, че мога някой ден
    да обявя живота си за грешка!

    Различни са настройките ни, но и възрастта на писане е различна!😃
    От позицията на годините сега се учудвам на тази нахакана младежка категоричност. Явно в този период наистина съм мислила, " че всичко, което хвърчи се яде"!
    В написаното от теб най-много ме впечатли, че ще бъдеш
    " Едно изгубено в безветрие хвърчило
    с айцхаймер за височина"!!!👏
    До кога ли ще успяваме да бъдем това, което искаме да сме, Младене!?
Предложения
: ??:??