Ще бъда острия куршум в главата ти,
притискащ мозъка ти със горещи пръсти.
Желанието за въздух във душата ти,
ще бъда слънчев лъч, сред клони гъсти.
Ще бъда рана без възможност за съсирване,
последно действие с изтичащ срок.
Ваксина животворна за издирване,
и тръпка с вечно търсен аналог.
Ще бъда свободата ти насила,
знакът “Stop”, на всяка магистрала.
И в празнотата ти ще съм се впила,
ще бъда вируса във твойто тяло.
Ще бъда думите с любов не доизречени,
към вечно търсена от теб мистерия.
Ще бъда в полета с криле разсечени,
в плачът ти нощем, в дневната истерия.
Ще бъдеш вечно пищен, но оскъден,
и твойто свършване ще бъде без екстаз.
Обречен си да бъдеш мой осъден,
тъй както твоята, осъдена съм аз.
© Мойра Todos los derechos reservados
Застивам.
Сноп птичи пера пламват.
Мирис на смърт в едно цвете.
Без поглед,
без дума,
зинал,
уплашен да зърна
или да се извърна.
Миг празнота -
в перлено сиво.
!!!
!!!
Ни опе!!!