Ще бъде като спомена изгряващ
от чуждото небе, за да възкръсне...
Ще бъде като любовта спасяващ,
когато времето реши да ни отблъсне...
Ще бъде тайнствена врата на хоризонта,
през нея ще се плъзнем с теб двамина
към свят различен вън от тази зона,
навън от фабулата с думите ранима...
Ще бъде миг докоснат от душите
дошли за незаслужената жътва...
кръвта в граала алчно да опитат,
с копита вълчи агнето да стъпчат...
И воайорите с чакален вой ще вият
съсирена луната да достигнат.
Изгряла тя и съдно сърп извила,
ще бъде жрица в звездната си нива...
Ще бъде като призрачна надежда
на най-невзрачния живот сред самотата...
пътека от подземия отвеждаща
към изхода стаен зад небесата.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
на най-невзрачния живот сред самотата..."
Докато я има, дори да е призрачна
и светлото във нас ще доминира.
Поздравления!