11 oct 2021, 2:03  

Ще бъде

  Poesía
1.2K 15 10

Ще бъде като спомена изгряващ

от чуждото небе, за да възкръсне...

Ще бъде като любовта спасяващ,

когато времето реши да ни отблъсне...

Ще бъде тайнствена врата на хоризонта,

през нея ще се плъзнем с теб двамина

към свят различен вън от тази зона,

навън от фабулата с думите ранима...

Ще бъде миг докоснат от душите

дошли за незаслужената жътва...

кръвта в граала алчно да опитат,

с копита вълчи агнето да стъпчат...

И воайорите с чакален вой ще вият

съсирена луната да достигнат.

Изгряла тя и съдно сърп извила,

ще бъде жрица в звездната си нива...

Ще бъде като призрачна надежда

на най-невзрачния живот сред самотата...

пътека от подземия отвеждаща

към изхода стаен зад небесата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ще бъде като призрачна надежда

    на най-невзрачния живот сред самотата..."

    Докато я има, дори да е призрачна
    и светлото във нас ще доминира.
    Поздравления!
  • Благодаря на всички, които подкрепиха този мой последен стих.
    Благодаря и за затрогващите ви коментари, колеги по перо и приятели!
    Бог да ви закриля и вдъхновява!

    П.П. Едва днес, съвсем случайно, научих, че ни е напуснала Геновева Симеонова. Потресен съм! Геновева беше дълбоко уважаван от мен автор.
    Светла й памет!
  • Да бъде!
    Поздравления, Младен!
  • Като сбъдната молитва! Поздравления
  • „ Ще бъде като призрачна надежда „, дълбоко, трогващо с философския си заряд, прочувствено.. само така, както ти умееш да пишеш, Младене! Поздравления!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...