Ще бъде
Ще бъде като спомена изгряващ
от чуждото небе, за да възкръсне...
Ще бъде като любовта спасяващ,
когато времето реши да ни отблъсне...
Ще бъде тайнствена врата на хоризонта,
през нея ще се плъзнем с теб двамина
към свят различен вън от тази зона,
навън от фабулата с думите ранима...
Ще бъде миг докоснат от душите
дошли за незаслужената жътва...
кръвта в граала алчно да опитат,
с копита вълчи агнето да стъпчат...
И воайорите с чакален вой ще вият
съсирена луната да достигнат.
Изгряла тя и съдно сърп извила,
ще бъде жрица в звездната си нива...
Ще бъде като призрачна надежда
на най-невзрачния живот сред самотата...
пътека от подземия отвеждаща
към изхода стаен зад небесата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
