11 окт. 2021 г., 02:03  

Ще бъде

1.2K 15 10

Ще бъде като спомена изгряващ

от чуждото небе, за да възкръсне...

Ще бъде като любовта спасяващ,

когато времето реши да ни отблъсне...

Ще бъде тайнствена врата на хоризонта,

през нея ще се плъзнем с теб двамина

към свят различен вън от тази зона,

навън от фабулата с думите ранима...

Ще бъде миг докоснат от душите

дошли за незаслужената жътва...

кръвта в граала алчно да опитат,

с копита вълчи агнето да стъпчат...

И воайорите с чакален вой ще вият

съсирена луната да достигнат.

Изгряла тя и съдно сърп извила,

ще бъде жрица в звездната си нива...

Ще бъде като призрачна надежда

на най-невзрачния живот сред самотата...

пътека от подземия отвеждаща

към изхода стаен зад небесата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Ще бъде като призрачна надежда

    на най-невзрачния живот сред самотата..."

    Докато я има, дори да е призрачна
    и светлото във нас ще доминира.
    Поздравления!
  • Благодаря на всички, които подкрепиха този мой последен стих.
    Благодаря и за затрогващите ви коментари, колеги по перо и приятели!
    Бог да ви закриля и вдъхновява!

    П.П. Едва днес, съвсем случайно, научих, че ни е напуснала Геновева Симеонова. Потресен съм! Геновева беше дълбоко уважаван от мен автор.
    Светла й памет!
  • Да бъде!
    Поздравления, Младен!
  • Като сбъдната молитва! Поздравления
  • „ Ще бъде като призрачна надежда „, дълбоко, трогващо с философския си заряд, прочувствено.. само така, както ти умееш да пишеш, Младене! Поздравления!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...