11 окт. 2021 г., 02:03  

Ще бъде

1.2K 15 10

Ще бъде като спомена изгряващ

от чуждото небе, за да възкръсне...

Ще бъде като любовта спасяващ,

когато времето реши да ни отблъсне...

Ще бъде тайнствена врата на хоризонта,

през нея ще се плъзнем с теб двамина

към свят различен вън от тази зона,

навън от фабулата с думите ранима...

Ще бъде миг докоснат от душите

дошли за незаслужената жътва...

кръвта в граала алчно да опитат,

с копита вълчи агнето да стъпчат...

И воайорите с чакален вой ще вият

съсирена луната да достигнат.

Изгряла тя и съдно сърп извила,

ще бъде жрица в звездната си нива...

Ще бъде като призрачна надежда

на най-невзрачния живот сред самотата...

пътека от подземия отвеждаща

към изхода стаен зад небесата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Ще бъде като призрачна надежда

    на най-невзрачния живот сред самотата..."

    Докато я има, дори да е призрачна
    и светлото във нас ще доминира.
    Поздравления!
  • Благодаря на всички, които подкрепиха този мой последен стих.
    Благодаря и за затрогващите ви коментари, колеги по перо и приятели!
    Бог да ви закриля и вдъхновява!

    П.П. Едва днес, съвсем случайно, научих, че ни е напуснала Геновева Симеонова. Потресен съм! Геновева беше дълбоко уважаван от мен автор.
    Светла й памет!
  • Да бъде!
    Поздравления, Младен!
  • Като сбъдната молитва! Поздравления
  • „ Ще бъде като призрачна надежда „, дълбоко, трогващо с философския си заряд, прочувствено.. само така, както ти умееш да пишеш, Младене! Поздравления!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...