11 окт. 2021 г., 02:03  

Ще бъде

1.2K 15 10

Ще бъде като спомена изгряващ

от чуждото небе, за да възкръсне...

Ще бъде като любовта спасяващ,

когато времето реши да ни отблъсне...

Ще бъде тайнствена врата на хоризонта,

през нея ще се плъзнем с теб двамина

към свят различен вън от тази зона,

навън от фабулата с думите ранима...

Ще бъде миг докоснат от душите

дошли за незаслужената жътва...

кръвта в граала алчно да опитат,

с копита вълчи агнето да стъпчат...

И воайорите с чакален вой ще вият

съсирена луната да достигнат.

Изгряла тя и съдно сърп извила,

ще бъде жрица в звездната си нива...

Ще бъде като призрачна надежда

на най-невзрачния живот сред самотата...

пътека от подземия отвеждаща

към изхода стаен зад небесата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Ще бъде като призрачна надежда

    на най-невзрачния живот сред самотата..."

    Докато я има, дори да е призрачна
    и светлото във нас ще доминира.
    Поздравления!
  • Благодаря на всички, които подкрепиха този мой последен стих.
    Благодаря и за затрогващите ви коментари, колеги по перо и приятели!
    Бог да ви закриля и вдъхновява!

    П.П. Едва днес, съвсем случайно, научих, че ни е напуснала Геновева Симеонова. Потресен съм! Геновева беше дълбоко уважаван от мен автор.
    Светла й памет!
  • Да бъде!
    Поздравления, Младен!
  • Като сбъдната молитва! Поздравления
  • „ Ще бъде като призрачна надежда „, дълбоко, трогващо с философския си заряд, прочувствено.. само така, както ти умееш да пишеш, Младене! Поздравления!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...