30 jul 2006, 19:33

Ще бъде ден ( съвсем обикновен ) 

  Poesía
625 0 3
Ще бъде ден
( съвсем обикновен )

Ще дойде ден, ще бъде той съдбовен.
И аз ще вдишам омаята на цъфналите вишни.
Ще дойде ден, ще бъде той свободен
и ще забравя спомени излишни.
Живее в мен – наблизо, досами сърцето.
Расте и диша в мен,
разперил корени, пулсиращи, червени, пищни;
расте, сънува и въздиша утрешният ден.
Ще бъде ден, и ще избледнеят всичките предишни.
Един, единствен, в слънчевия изгрев устремен,
на теб и мен ще бъде брат в червено.
Със птича песен ще се извиси
и в барабанен бой ще запладнува.
Ще кажеш: „Просто ден.”,
Прости ми братко – ще повторя:
ще бъде... ще бъде ден,
от мен и теб ще бъде, сестро озарен!

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Малко се притеснявах за червения десен на стиха - цветът не е много на мода напоследък... Благодаря ви!
  • Здравейте! Аз откога съм се спънал в едни цъфнали вишни...
    Поздрави!!!
  • Хубав стих, Митко. Като изразена емоция и копнеж също въздейства.

    И аз ще вдишам омаята на цъфналите вишни.

    Спъна ме -те на цъфналите. Поздрави.

Propuestas
: ??:??