3 jul 2015, 16:04

Ще бъдем други

1K 0 6

 

ЩЕ БЪДЕМ ДРУГИ

 

Ти още пазиш детската мечта

закътана дълбоко във сърцето –

сребристо тиха, нежна красота,

една въздишка – слязла от небето.

 

Обгърне ли те влюбено нощта,

звезди изгряват, пеят и танцуват

небесния си блус със радостта,

орисани да страдат и добруват.

 

Към странен лъчезарен синкав свят

изпращаш свойте мисли надалеко.

Навярно търсиш слънчевия град,

заслушана в космическото ехо.

 

Пред стълбите на някакъв палат

присядаш като дрипаво момиче

и всеки идващ звезден непознат

разпитваш дълго – плаха като птиче.

 

В теб истински узрява любовта –

мечтана, отвоювана, неземна.

Превърнеш ли я в стих за песента,

от всяко чудо пò е тя вълшебна.

 

А нейде тук, от страсти ослепял,  

живея аз – със бурите в душата.

До днес почти не съм се опознал,

но още те очаквам – на земята.

 

И вече знам, край нас ще зазвучи

камбанен звън – за празници да бие,

че срещнат ли се нашите души,

ще бъдем други. Просто ще сме – ние!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росен Гъдев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки път, когато се докосна до творчеството ти изпитвам удоволствие от нежния изказ, ритмичност, красота и чувства, които влагаш във всяко свое стихотворение. Поздрави!
  • Един наистина вълнуващ и красив стих! Поздравления за него, Росене!
  • Браво и от мен!
  • Дълбочина и искреност!
    Докосваш, Росен...
  • Поезията ти е толкова песенна. Винаги съм се възхищавала на това в нея.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...